Автор: Газета Виборча. Превод от полски: Красимир Крумов заСледвайте Гласове в

Автор: " Газета Виборча ". Превод от полски: Красимир Крумов за
Следвайте " Гласове " в

- Борбата с неоколониализма, отбраната на полезностите против западния нихилизъм и „ сатанизма “ и на децата против преподаването в учебните заведения, че „ има други полове с изключение на мъжете и дамите “ – такива аргументи посочи Путин, когато оправдаваше анексирането на Източна Украйна. Смята ли той войната в Украйна като културна война, водена с военни средства, или това е просто цинизъм?
- Обикновено считаме, че другата страна споделя нашето схващане за действителността: Путин би трябвало да знае какъв брой неуместни са неговите уверения, че Русия се бори с колониализма, когато той самичък реколонизира Украйна. Но рядко се питаме: ами в случай че хората в действителност си имат вяра в това, което споделят? Имам усещането, че Путин си има вяра. Той вярваше, че руснаците и украинците са една нация, че народът на Украйна ще посрещне войските му като освободители и че " специфичната интервенция " ще продължи две седмици.
Затова, когато прогнозите му не се сбъднаха, вместо да признае, че е сбъркал, Путин разгласи, че въобще не става въпрос за Украйна, че той не води война с Киев, а със Запада като цяло. Че става въпрос за екзистенциална опасност за Русия. А това към този момент е напълно друга война.

- Някои споделят нова студена война.
- Ситуацията е доста по-опасна. Студената война беше конфликт на два оптимизма: и комунистите, и Западът имаха чувството, че бъдещето им принадлежи. Съветските водачи, от Ленин до Горбачов, имаха вяра в историческата нужда от успеха на комунизма, че тяхната система, макар своите неточности и изкривявания, е по-добра. А, в случай че разсъждавате, че в последна сметка ще бъдете победител, нямате интерес да унищожавате света. Днес не виждам този оптимизъм от съветска страна. Напротив, речите на Путин - " Не ме интересува свят без Русия " – са си напряко апокалиптични. И когато стартирате да мислите в такива категории, рискът, че ще се опитате да извършите нещо коренно, се усилва.
Второ, също толкоз значимо. Още декор Клаузевиц споделя, че от Наполеоновите войни насам всички се преструват, че другата страна е агресорът. Сегашната война може да се пояснява по разнообразни способи, само че факт е, че съветската войска нахлу в Украйна. Междувременно, съгласно Кремъл, след анексирането на източните области по-нататъшните военни интервенции на Украйна ще бъдат нахлуване против съветска земя. А Русия освен има конституционното право да го пази по всевъзможен начин, само че и внезапно се трансформира в мирна страна. Изпраща известието: Добре, можем да седнем на масата за договаряния, само че анексирането не предстои на разискване. Трябва да го приемете.
- Украйна няма да го одобри това.
- Да. А договарянията изискват взаимни отстъпки: аз ще ти дам това, ти ще ти дадеш това. Просто не е ясно какво може да върне Русия. Путин избра референдум, с цел да стане ясно: тези области в никакъв случай няма да се върнат към Украйна. И това е обръщение не към Киев, а към целия Запад. Защото Украйна не е в положение да води тази война без външна поддръжка.
- Без западното оръжие.
- Без парите. Западът дава на Украйна сред 5 и 7 милиарда $. на месец, с цел да поддържат работата на главните институции. Без да броим цената на оръжията.
Следователно тактиката на Русия е следната: ние ще ескалираме толкоз доста, до момента в който европейската и американската общност схванат, че тази война е по-важна за нас, в сравнение с за тях. И те първи ще мигна. От наша страна ние също имаме вяра, че колкото по-голяма е ескалацията, толкоз по-проблемна става обстановката вътре в Русия. Наблюдаваме пасивна и от време на време не толкоз пасивна опозиция против мобилизацията. Виждаме слабостта на системата, която най-добре се показва от държанието на бойците на бойното поле.
Тъй като неуспехът на съветските стандартни оръжия е една от аргументите за тази ескалация, а Русия преди малко е анексирала територия, която не управлява и която може да загуби, имаме обстановка, в която и двете страни дефинират успеха като сломяване на другата страна.
- И по този начин, кой ще мигне пръв?
- От основно значение е времето. Руското управление по-внимателно следи не какво се случва в Украйна, а по какъв начин се трансформира публичното мнение в разнообразни европейски страни и прави оценка икономическата цена на западната поддръжка. Нашите водачи от своя страна събират информация какъв брой мъже в Русия бягат от армията и какви сигнали изпращат елитите и бюрокрацията.
Украинската войска прави чудеса, прави неща, които не бихме повярвали преди година. В същото време в прочут смисъл това е театрално зрелище, предопределено да повлияе на публичното мнение и от двете страни.
Според мен Русия си прави сметките, че в кратковременен проект - за идващите шест месеца - тя е в по-силна позиция. Защото даже да загуби малко територия, през ноември борбите ще бъдат замразени и зимата ще се включи в играта. Както знаем, военачалник Мраз постоянно е бил най-ефективният съветски пълководец, само че нормално е работил единствено в Русия. Сега Москва ще го изнася. И въпросът е по какъв начин европейските и американските гласоподаватели ще реагират на това. Изведнъж доста по-важно от напредъка на украинските войски става това, което се случва в Европа и Съединените щати.
И Украйна знае, че тази война не е толкоз значима за никое европейско общество, тъй че ще се опита да радикализира обстановката, тъй че Западът да не може да се върне обратно. Кандидатурата им за участие в НАТО не беше съветвана със Съединени американски щати. В спешна обстановка всяка страна се пробва да направи другите заложници, с цел да ограничи полето им за маневриране. И украинците се опасяват, че европейската поддръжка ще се срине. Все отново такива сигнали към този момент има, тъй като по какъв начин другояче да тълкуваме декларацията на Орбан, че възнамерява референдум за глобите?
В дълготраен проект най-важното ще бъде какъв брой дълго и двете страни съумяват да запазят публичната поддръжка за войната. Това е доста повече дуел на волята, в сравнение с конфликт на две армии. Проверяваме какъв брой можем да вземем. И тук Полша ще бъде доста забавна.
- Полша?
- Когато избухна войната в Сирия, турското държавно управление и общество посрещнаха бежанците с отворени прегръдки, тъй като, сходно на поляците през днешния ден, те имаха вяра, че имат общ зложелател. Но шест години по-късно, с една страна - страна, доста по-голяма от Полша - 3,5 милиона сирийци и сложна икономическа обстановка, същите хора се обръщат против новодошлите. Ще забележим дали това няма да се повтори в Полша, която към този момент има огромни разноски за подкрепяне на Украйна. И този спор може да се трансформира в дълготрайна борба, колкото и да продължи самата война.
- Обаче в кратковременен проект поддръжката на Запада за Украйна и ориста на самата война зависят от това какъв брой мощно нападна военачалник Зима – т.е. от фактор, който е отвън нашия надзор.
- Не единствено. Ако Европа през март или април излезе от тази икономическа рецесия задоволително обединена и не прекомерно очукана, динамичността на обстановката ще се промени трагично. Защото в средносрочен и дълготраен проект Русия е в по-слаба позиция. ОК, в случай че тя реши да унищожи света, в това число и себе си - никой не може да я спре, само че времето работи против нея.
Засега икономическото положение на Русия не е най-лошото, тъй като, за разлика от Запада, Русия се е подготвяла за тази война: натрупала е финансови запаси, има доставени микрочипове, помогнало й е повишението на цените на силата. Има задоволително пари, с цел да оцелее още шест месеца без съществени обществени безредици. Но не повече.
Първо, съветската промишленост е подвластна от западните технологии и няма да е елементарно това да се промени, изключително откакто Китай не наподобява изключително заинтригуван от съдействие.
Второ, Москва стартира тази война със споделеното от останалите разбиране, че е мощ. Сега статутът на Русия е намален, което се видя на неотдавнашната среща на Шанхайската организация за съдействие - група от страни, състояща се от някогашните руски републики плюс Китай и Индия - когато даже другарските страни на Русия й споделиха да приключи войната. И колкото по-дълго продължава тази война, толкоз по-изолирана ще бъде Москва.
Третият значим фактор са руснаците. Една от аргументите да има толкоз повече митинги против мобилизацията в периферията, в сравнение с в столицата, е, че в първите месеци на войната починаха доста повече дагестанци, в сравнение с московчани. Не имам вяра, че Путин ще резервира поддръжката си за войната, в случай че от ден на ден и повече момчета се връщат в ковчези.
Тогава единственият късмет за Русия е да разбие западното единение през идващите шест месеца. Защото в случай че Западът остане консолидиран до края на март, в случай че хората имат вяра, че Западът ще издържи, Путин ще загуби. Разбира се, проблемите ни няма да свършат вълшебен. Следващата зима ще бъде още по-трудна, тъй като през днешния ден към момента имаме ресурси от газ в хранилищата, а следващата година ще бъде по-трудно да ги запълним. Но ще го преживеем, стига никой да не се пречупи.
Путин знае това и затова би трябвало да се чака ескалация на всички равнища през идващите месеци, в това число офанзиви против украинската гражданска инфраструктура. Той ще потвърди на Запада, че е подготвен на всичко: разрушение на тръбопроводи, нуклеарни оръжия, всичко. Въпросът е подготвени ли сме и ние на всичко? Ще желаят ли португалците да страдат за Донбас? Не е несъмнено.
Проблемът на Европа е, че най-трудното нещо е да спечелиш тази война, която не осъзнаваш.
- В смисъл?
- Войната на Русия със Запада е асиметрична, тъй като единствено едната страна, съветското управление, осъзнава, че се води. Дълго време беше асиметрична на самия фронт, тъй като до момента в който всеки украинец знаеше от 24 февруари, че страната му е във война, всеки руснак не го знаеше. Разбраха едвам след оповестяването на мобилизацията. И това даде огромно преимущество на Украйна. Днес обаче Русия има преимущество, тъй като руснаците стартират да схващат, че са във война със Запада, само че не всеки европеец или американец осъзнава това.
И напредъкът на тази война би трябвало да се наблюдава освен на бойните полета, само че и в решенията, вземани от западните политици, и в изследванията на публичното мнение.
- Ако издръжливостта и постоянството са ключът, по какъв начин Западът може да ги укрепи?
- Идеята, че най-важното в отговор на рецесии е устойчивостта на обществото, се появи преди войната, около пандемията. И европейците се оказаха доста по-издръжливи, в сравнение с мнозина чакаха. След появяването на първите случаи на болестта Европа не беше по никакъв начин готова. Нямаше маски, никой не знаеше какво да прави, хората бяха в действителност уплашени. Но през днешния ден, когато сравнявате Европа със Съединени американски щати или Китай, можете да видите, че тя се е справила сносно.
Съединени американски щати, в действителност, овладяха рецесията, само че изключителната смъртност, като и суматохата, бяха доста по-големи там. Пандемията се оказа по-травматична за американците, в сравнение с за европейците. Китайците пък в началото бяха отличници: незабавно вкараха строги локдауни и изглеждаше, че обстановката е под надзор. Просто техните ваксини не са ефикасни - даже са по-лоши от съветските - а Китай не може да купи американски, тъй като биха признали, че западните решения са по-добри.
Ефектът е, че Китай към момента е затворен на доста места, което се отразява съществено на стопанската система.
Предимството на китайската система е, че може да приложи непопулярни решения: никоя друга страна не е имала толкоз тежки блокировки. Но също по този начин, в случай че се окажат неефективни, те не могат да ги трансформират, тъй като не могат да признаят, че са сбъркали.
Възможността да направиш грежка е огромно преимущество на демокрацията. Разбира се, това не значи, че демокрациите сигурно ще завоюват. Но в една народна власт даже едва държавно управление към момента има някаква социална легитимност: хората може да не ви имат вяра, само че не желаят да ви смъкват, тъй като знаят, че скоро ще има избори, ще могат да изберат нов екип, а той ще смени курса. Ако обаче сте властнически водач, постоянно би трябвало да казвате, че всичко върви тъкмо по проект.
По въпроса за удържането на курса режимите наподобяват по-силни и доста по-твърди. Но твърдостта съдържа в себе си чупливост. Авторитарните системи не са гъвкави. И те са непредвидими: доста е мъчно да се планува идващият ход на Путин, което му беше от изгода, само че не постоянно е преимущество. Демокрациите, въпреки това, могат да бъдат прекомерно предвидими: някои неща не могат да бъдат направени в народна власт, като потреблението на нуклеарни оръжия. А в дълготраен проект е мъчно да се задържи мобилизираността на жителите.
- Но би трябвало да се опитаме да я задържим. Как?
- Путин би трябвало да се показва като безусловно зло - с безспорното зло не се договаря. Западните държавни управления също би трябвало да убедят своите жители, че ние не сме главната спънка за прекратяването на тази война. Това е значимо, тъй като към този момент се чуват гласове, че е допустимо преустановяване на огъня, в действителност украинците са подготвени за това, единствено Западът и изключително Америка блокират съглашението. „ Това е войната на Съединени американски щати, войната на Байдън, а не войната на Путин “ – нямам доверие, че това обръщение ще проработи в Полша или балтийските републики, само че италианците, в случай че погледнете анкетите, упрекват и двете страни за войната.
Парадоксално е обаче че, Путин заплашвайки с нуклеарна война и употребявайки доста конфронтационен език, Путин може да загуби част от поддръжката. За да изплаши западните водачи, той се пробва да ги убеди, че е задоволително вманиачен. От друга страна, в случай че европейската преса и жителите би трябвало да оказват напън върху водачите си да седнат с него, те би трябвало да го считат за разумен.
- А дали е?
- Не желая да психологизирам, тъй като психологизирането рядко е продуктивно, само че постоянно ми се е коствало, че има едно нещо, което тормози Путин: по какъв начин е допустимо една нуклеарна мощ да загуби, без да е победена военно? Той реши, че водачите на късния Съюз на съветските социалистически републики са били глупави - просто са не запомнили да припомнят на света, че имат атомни бомби. Никой не е плашил с тях. За Путин опцията за заличаване на света се трансформира в главен източник на суверенитет.
Второ, демографията. Хората в действителност подценяват степента, в която демографските страхове оформят неговата визия за бъдещето на Русия. Той неведнъж се връщаше към прогнозата на Менделеев, че през 2000 година руснаците ще бъдат 500 милиона, а към този момент е 2022 година и са всичко на всичко 144 милиона. Основната причина, заради която той по този начин настояваше, че украинците и беларусите в действителност са руснаци, беше това, че има прекомерно малко руснаци. Защото с какво постоянно се е славила съветската войска? С това, че е имала постоянно повече бойци, в сравнение с пушки. Днес за първи път е тъкмо противоположното.
И най-после, културните промени. Неговата фикс идея за западните въздействия е боязън, че някои неща в обществото не могат да бъдат следени - изключително това по какъв начин вашите деца възприемат света. В съветската традиция владетелят е татко на своя народ - а той стана татко във време, когато родителската власт на всички места е в рецесия.
Това се вижда да вземем за пример при мобилизацията. Младите украинци също бягат от нея, само че не се гордеят с това, не  казват, че това не е тяхната война, а се пробват да изчезнат. А руснаците, пресичащи границите на Грузия и Казахстан, се усмихват, махат на фотографията и декларират напряко: това не е моята война.
Путин стартира да осъзнава, че е построил нация от ентусиасти. Запалянковците ще ръкопляскат. Когато взе Крим – това беше по този начин, като че ли вашият тим ненадейно е спечелил шампионата. Но казусът с почитателите е, че те не излизат на терена.
- Дали ентусиастите не би трябвало да бъдат лоялни към клуба си незавсимо от това дали печели или губи?
- В случая с Русия не е наложително. Около една трета от руснаците имат вяра, че това е тяхната война. Че тази победа е извънредно значима, тъй като в случай че Русия бъде победена, това ще бъде краят на всичко. Проблемът е в това, че тази една трета са най-вече пенсионери и не могат да бъдат взети в армията. Още 20 % също по принцип е почитател на съветската победа – по-добре ние, в сравнение с те – само че поддържат не война, а специфична военна интервенция. Войната това е нещо, което е надалеч, като в Сирия - ОК, несъмнено е добре, че спасяваме тия хора, само че е още по-добре, че аз не съм задължен да го върша. И през днешния ден считат, че Путин не е удържал на думата си.
И най-после, някакви 20 % от руснаците са срещу тази война. Много хора споделят: затворете за руснаците границите, дано се бият с Путин, вместо да идват при нас. Само дето същият мотив е употребен против немските евреи през 1933 година Да не приказваме, че това ще е подарък за Путин - тъй като не може да се организира ефикасна готовност, в случай че наборниците могат да избягат.
- Казвате, че Русия е изгубила оптимизма си. А Западът?
- Добър въпрос, на който не е елементарно да се отговори. Ние също, несъмнено, сме малко обезпокоени за бъдещето. Нашите страхове произтичат частично от обстоятелството, че по времето на най-големия оптимизъм - през 1989 година - Западът просто беше прекомерно мощен. И в никакъв случай повече няма да бъде толкоз мощен: първо, заради демографски аргументи, и второ, той е изгубил софтуерното си преимущество. Днес Западът претърпява относителна регресия - само че това е регресия, а не, както считат някои от жителите му, цялостен крах. Това е страхът на крайнодесните, които са уверени, че през днешния ден би трябвало да се борим с Русия и Китай, тъй като на следващия ден ще сме в по-слаба позиция. Но сходно апокалиптично мислене е домейн на малцинството. Повечето западни общества нямат такива страхове, тъй като просто имаме добър живот. По-добър от множеството поданици на света.
- Ако, значи, Западът е умерено оптимистичен...
- Може би не чак оптимистичен, само че най-малко не лишен от надежда…
-... тъй че в случай че Западът не е изгубил вяра и Русия е твърдо решена да възвърне предходното си великолепие, то за какво е толкоз известно да бъдеш жертва? И освен измежду търсещата привилегии западна левица, само че и измежду властническите десни водачи?
- По време на Студената война нашата идеологическа еднаквост се основаваше на бъдещето. Да си комунист означаваше да мечтаеш да живееш в обещаното царство на свободата, което беше доста по-добро от действителния социализъм. Западът, отговаряйки на Съюз на съветските социалистически републики, също гледаше към бъдещето: през днешния ден животът е добър, само че на следващия ден ще бъде още по-добър. След 1989 година бъдещето изчезна и ние започнахме да се обръщаме обратно и да търсим своята еднаквост там.
А най-силната еднаквост е тази на жертвата. Защото единствено историята на жертвата има морална мощ и единствено жертвите могат да упрекват другите. И, несъмнено, някои имат основателни аргументи: афроамериканците в действителност са били плебеи от епохи и Полша в действителност е била унищожена, първо от нацистите, по-късно от Съветите. Но какво е бъдещето в тази парадигма? Репарации. Бъдещето е коригиране на грешките от предишното.
Освен това да си жертва ти дава правото да си безсърдечен. Правото да се отнасяш зле с другите. И най-после, най-важният закон в актуалния свят...
- Неприкосновеността?
-... и това, само че най-много правото да бъдеш погрешно свестен. Това е най-голямата привилегия през днешния ден, даже Путин малко да злоупотребява с нея.
- Може би сходна корист с понятието жертва демонстрира, че това разбиране се изчерпва?
- Може би, тъй като имам усещането, че този език в действителност е достигнал повратна точка. Вземете да вземем за пример най-морално тревожните речи на президентите Зеленски и Путин. Достатъчно ми е да разменя Украйна с Русия и Русия със Запада, и това ще бъде същата тирада: за битката с колониализма и националното достолепие. Не може да бъде повече свят, в който, разменяйки думите, към този момент да не можем да отличим нападател от атакуван.
 
Източник:  " Газета Виборча ". Превод от полски: Красимир Крумов за